ЛЕЧЕБНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА
Людмила Червенкова, Живка Желязкова-Койнова
( лекция от Еразъм интензивна програма "представяне на Паневиртмията: здраве, творчество и социалност с българската система за рекреация.)
„Първата задача на науката е да даде такова знание,
което да осигури здравето на човека”.
Петър Дънов
I. Въведение
Паневритмията е българска система от ритмични музикални физически упражнения.
Паневритмията присъства вече над 70 години в българския културен живот. Тя цели благотворно повлияване на психо-физическото здраве и подобряване качеството на живота. Тъй като е достъпна и много приятна за изпълнение броят на играещите Паневритмия в България бързо нараства през последните години.
Паневритмията е уникално съчетание на музика, движение, мисъл, слово, философия и взаимодействие с природата. Затова тя има общо с музикотерапията, кинезитерапията, позитивната психотерапия, арттерапията, педагогиката, философията и др. През последните години Паневритмията е обект на изследване от страна на специалисти от различни научни области. Техните проучвания разкриват интересни насоки относно въздействието на тази уникална българска система от упражнения.
II. Характерни особености на изпълнението на паневритмичните упражнения и техни положителни последствия:
|
ОСОБЕНОСТ
|
РЕЗУЛТАТ |
|
1. Сравнително бавно и винаги плавно изпълнение |
Практически няма травматизъм, съзнателен контрол на движенията. |
|
2.Ритмично изпълнение |
По-лесно усвояване. По-леко понасяне на натоварването. Развиване на чувството за ритъм. |
|
3.Специфична походка (винаги стъпване първо с пръстите на стъпалото) |
Намаляване на микросътресенията при локомоция. Различна от обичайната активност на мускулите на подбедрицата и стъпалото. |
|
4.Музиката е главен елемент от изпълнението |
Емоционално ангажиране. Повишаване на интереса. Естетическо влияние. |
|
5.Поетичен текст и основна философска идея за всяко упражнение |
Избягва се чисто механичното изпълнение на упражненията. Създават се условия умът да е активен постоянно. |
|
6.Изпълнение на открит равен терен в красива природна среда |
Допълнително влияние на естествените природни фактори и естетическо влияние на природата. |
|
7.Групово изпълнение (ориентиро- въчен брой участници: от 10 до 500-1000 и повече) |
Много добри условия за усъвършенстване на уменията за колективна работа. Социални контакти. |
|
8.Изпълнение по двойки, които са подредени в кръг или съставят множество групи от 10 или 12 човека, подредени в по-сложни фигури. |
Повишени изисквания към координирането на собствените и колективните движения. Висок потенциал за подобряване концентрацията и обхвата на вниманието. Създаване на усет за партньорство. |
III. Характеристики на Паневритмията като комплекс от упражнения
1. Продължителност: общо около 70 минути, чисто време – около 60 минути. Движения с долните крайници общо в комплекса – около 63 минути. Движения с горните крайници в комплекса общо около 51 минути.
2. Интензивност. Упражненията са с аеробен характер и за лица в добро функционално състояние интензивността е ниска. Физическото натоварване е константно, затова е възможно да се преценява лесно поносимостта на натоварването с случаи на прилагане на Паневритмията при лица със здравословни проблеми.
3. Темпо. Темпото на изпълнение е бавно или умерено.
4. Изходно положение: всички упражнения се изпълняват от и в изходно положение: стоеж.
5. Упражненията по вид и характер са:
- активни упражнения;
- гимнастически, локомоторни, приличат на танц (но не се танцуват);
- ангажират почти всички мускули и стави на човешкото тяло като поддържат пълноценно нормалния обем на движение на горните крайници и усъвършенстват локомоцията.
6. Упражненията по физиологична характеристика са:
- циклични, стереотипни, ритмични;
- главно изотонични за мускулите на крайниците и главно изометрични за мускулите на гръбначния стълб и коремната стена.
7. Приложимост.
Паневритмията е достъпна в широк възрастов диапазон. Подходяща е не само за хора на средна възраст, но и за деца, защото прилича на игра и може да ги ангажира емоционално, благодарение на груповото изпълнение и музикалния съпровод. Подходяща е също за хора в напреднала възраст, защото отговаря на принципните методически изисквания на кинезитерапията в гериатрията.
Изпълнението на Паневритмия е финансово достъпно. Практикуването й е изключително икономично от финансова гледна точка, защото не изисква скъпи екипировка, апаратура или терен.
Паневритмията не дискриминира участниците по пол, възраст, здравословно състояние, степен на подготвеност както повечето спортове и фитнес системи, а ги интегрира и по този начин ги обединява.
IV. Механизми на въздействие на паневритмичните упражнения:
1) Въздействие на музиката (звуци, мелодия, ритъм) – музикотерапия;
2) Въздействие на естествените природни фактори: чист въздух, слънце, йонизация на въздуха, естетическо влияние на красивата природна среда и др.;
3) Въздействие на текста на песните: създаване на положителна нагласа и позитивни програми за справяне в живота;
4) Колективният характер на упражненията усъвършенства социалните умения – подобрява се способността за общуване чрез развиване на толерантност, търпение и усъвършенстване на способностите за работа в група, възможност за разширяване кръга на социалните контакти;
5) Според автора на Паневритмията Беинса Дуно, тя влияе и чрез специалното съчетаване на музиката с движенията (Дуно, 1938, 2004) - постигане на резонанс между отделните компоненти, съставящи Паневритмията, при което се усилва много въздействието им и с малко усилия се постига значимо подобряване състоянието на човека;
6) Внасяне на ритъм във физиологичните процеси, благодарение на ритмичната музика на упражненията и ежедневно изпълнение в един и същи час;
7) Влияние на упражненията върху опорно-двигателния апарат и сърдечно-съдовата система: раздвижване на ставите, тонизиране на мускулите, , подобряване на мускулния контрол, подобряване на телодържанието и походката подобряване на кръвообращението и др;
8) Развиване на определени двигателни качества и способности: подобряване на координацията на движенията, усъвършенстване на равновесните способности, развиване на чувството за ритъм, подобряване на издръжливостта, увеличаване силата на определени мускулни групи, оптимизиране на походката и на движенията и др.;
9) Въздействие на всички компоненти на Паневритмията върху нервната система: намаляване на психическото напрежение, повишаване на концентрацията на вниманието, подобряване на способностите за разпределение, обем и превключване на вниманието, развиване на познавателните процеси (възприятие, памет, мислене) и др.;
10) Въздействие на всички компоненти на Паневритмията на емоционалното състояние – снема се напрежението, предизвикват се положителни чувства (радост, оптимизъм, вдъхновение и др.).
V. Данни от изследване въздействието на Паневритмията при изследвани лица в зряла възраст (Почти всички изследвания са на въздействието от начално обучение по Паневритмия)
Подобряване на самочувствието (Кангалова, 2003; Милчева, Колева, 2003; Червенкова,2004, 2009);
Подобряване на активността и настроението (Кангалова, 2003; Милчева, Колева, 2003; Червенкова, 2009);
Повишаване на оптимизма (Червенкова, 2004);
Подобрена устойчивост на вниманието (Михалкова и кол., 2001);
Повишаване на психическата устойчивост (Михалкова и кол., 2001);
Развиване на самооценката (Анчев, 2003);
Намаляване на тревожността (Калев, Джеджев, Попов, 2001);
Подобряване на походката - става по-плавна, по-лека, по-уверена (Червенкова, 2004);
Подобряване на равновесието (Червенкова, 2002; 2009);
Подобряване на телодържанието и на ребрената подвижност (Червенкова и кол., 2001, Червенкова и, кол., 2002);
Подобряване на физическата издръжливост (Червенкова, 2004);
Намаляване на болкова симптоматика (Калев, Джеджев, Попов, 2001; Червенкова, 2003);
Подпомагане намаляване на наднорменото тегло (Червенкова, 2003; Александрова, Вълчева, Кангалджиев, 2003);
Подобряване на характера на движенията – по-плавни, по-добре контролирани (Червенкова, 2004);
Подобряване на съня (Червенкова, 2004);
Облекчаване на симптоми на хронични заболявания (Калев, Джеджев, Попов, 2001, Червенкова, 2003; Александрова, Вълчева, Кангалджиев, 2003);
Подобряване на междуличностните отношения – повече търпение, разбиране и толерантност (Червенкова, 2004);
Социализация (Анчева, Д., 2003; Червенкова, 2004);
Разширяване кръга на общуване и преодоляване на социалната изолация (Анчев, 2003);
Спад на равнището на ситуативната тревожност (субективното преживяване на състоянието на стрес) (Zsheliaskova-Koynova, Chervenkova, 2009);
Обучението по Паневритмия води до значимо понижаване и на равнището на депресивността (Zsheliaskova-Koynova, Chervenkova, 2009);
Повишаване на субестивното чуството за щастие (Zsheliaskova-Koynova, Chervenkova, 2009);
Значително намалява и равнището на тревожността като личностна характеристика (Zsheliaskova-Koynova, Chervenkova, 2009);
Повишаване на жизнената удовлетвореност (Zsheliaskova-Koynova, Chervenkova, 2009);
Повишаване равнището на общата Аз-ефективност, т.е. субективно възприеманата способност за справяне с проблемите и трудностите (Zsheliaskova-Koynova, Chervenkova, 2009).
VI. Данни от изследване въздействието на Паневритмията при деца
(Всички посочени изследвания докладват въздействието на начално обучение по Паневритмия при деца. Почти всички от изброените резултати са получени в хода на приложение на програма „Здраве чрез движение сред природата”)
Развиване свойствата на вниманието – устойчивост и превключване (Михалкова и кол. 2001);
Развиване на обема на краткотрайната слухова памет (Михалкова и кол. 2001);
Увеличаване на бързината за решаване на невербални интелектуални задачи (Михалкова и кол. 2001);
Намаляване на детската тревожност (Бояджиева, Янкова, Яцевич, 2005);
Подобрение в самочувствието, активността и настроението на децата обучавани по Паневритмия (Бояджиева, Янкова, Яцевич, 2007);
Развиване на устойчивостта и концентрацията на вниманието (Матанова, Янкова, 2007);
Развиване на способността за възприемане и назоваване схемата на тялото – невербални и вербални умения ( Матанова, Янкова, 2007);
Развиване на социални умения (Матанова, Янкова, 2007):
- по-голямо желание на детето да помогне и подкрепя другите;
- развитие на способността да се взаимодейства в група;
- създаване на взаимоотношения на добронамерено поведение, взаимна подкрепа и силна емоционална обвързаност на основата на доброволност и спонтанност в съвместната дейност.
Профилактика и лечението на нискостепенни гръбначни изкривявания (Червенкова и кол., 2003).
VII. Препоръки за прилагане на Паневритмия от гледна точка на кинезитерапевтичната теория.
Съобразно приетите днес методически изисквания на кинезитерапията комплексът от паневритмични упражнения е подходящ да бъде използван като част от цялостната кинезитерапевтична програма при профилактика и лечение на:
- затлъстяване I и II степен;
- хипертонична болест I и IIА стадий;
- психическо пренапрежение, стрес;
- леки форми на неврози;
- плоскостъпие;
- гръбначни изкривявания – функционални и I степен структурни;
- артрити (в ремисия или такива на горните крайници в по-остър стадий);
- диабет (при компенсирано състояние като част от спортната лечебна програма);
- състояния и заболявания, свързани с умерени нарушения в равновесието и координацията на движенията.
Здравословният ефект на Паневритмията е все още сравнително малко изследван научно. Практикуването на Паневритмия би могло да има благоприятно влияние и при други заболявания.
Според определението на СЗО, здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Изброените по-горе резултати от научни изследвания свидетелстват, че заниманията с Паневритмия допринасят за подобряване на физическо, психическо и социално благополучие. В този смисъл Паневритмията е достъпна, приятна и ефективна физическа активност, която пълноценно съдейства за поддържане и подобряване на здравето.
Паневритмията е в тон с най-новите тенденции в медицината, които поставят на преден план утвърждаването на здравословен начин на живот и цялостно подобряване състоянието на човека.
„Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония.”
Беинса Дуно (Петър Дънов)
ЛИТЕРАТУРА:
1. Александрова, Д., Вълчева, И., Кангалджиев, И. Приложение на Паневритмията за терапия на болни от диабет. Във: Втора научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2003, с. 114-121.
2. Анчева, Д. Количествен анализ на текста на Паневритмията по метода контент анализ. Във: Втора научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2003, с. 52-75.
3. Анчев, О. Изследване на въздействието на обучението по Паневритмия върху обогатяването на самооценката. Във: Втора научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2003, с. 76-87.
4. Бояджиева, Н., Янкова, А., Яцевич, В. Влияние на обучението по Паневритмия върху психо-емоционалните състояния и тревожността на учениците от първи до шести клас. В: Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото. Институт за изследване и прилагане на Паневритмията, С.,2007, с. 29-42.
5. Бояджиева, Н., Янкова, А., Яцевич, В. Влияние на обучението по Паневритмия върху самооценката и личностното развитие в средното и зрялото детство. В: Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото. Институт за изследване и прилагане на Паневритмията, С.,2007, с. 18-28.
6. Дуно, Б. Паневритмия, С., 1938, 2004.
7. Калев, Д., Джеджев, И., Попов, Г. Оздравителен потенциал на Паневритмията. В: Първа научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2001.
8. Найденова, Д. Паневритмията като музикотерапия. Във: Втора научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2003, стр. 46-51 .
9. Малчев, М., Димитрова, В., Сакелариев, И. Влияние на Паневритмията върху гръбначните изкривявания. Във: Втора научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2003, с. 109-113.
10. Матанова, В., А. Янкова - Влияние на обучението по Паневритмия върху емоционалното, когнитивното и социално функциониране в предучилищна възраст. В: Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото. Институт за изследване и прилагане на Паневритмията, С.,2007, стр. 43-49.
11. Михалкова, С. и кол. Изследване на психичната промяна при обучението по Паневритмия. В: Първа научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2001, с.78-83.
12. Милчева, Н., Колева, И. Изследване на въздействието на Паневритмията върху работоспособността и мисленето. Във: Втора научна конференция по Паневритмия – доклади, С., 2003, с. 121–127.
13. Стратев, И. Философия на здравето по Учителя Дънов, С., 1994, с.57.
14. Червенкова, Л. Анкетно проучване на психо-физическите промени, настъпващи при практикуване на Паневритмия. В: Спорт, общество, образование, том 9, С., 2004, с. 166-178.
15. Червенкова, Л. Подобрение на динамичното равновесие под влияние на обучение по Паневритмия. ХV научна конференция “Личност. Мотивация. Спорт”, 29.05.2009.
16. Червенкова, Л. Изследване на непосредствените промени в самочувствието, активността и настроението при обучение по Паневритмия. ХV научна конференция “Личност. Мотивация. Спорт”, 29.05.2009.
17. Червенкова, Л., Яцевич, В., Стойчев, А., Захариева, Г., Даскалов, Я., Пашева, Г., Липчева, В. Паневритмичните упражненя – едно достъпно и увлекателно средство за формиране на двигателен навик за правилно телодържание. В: Спорт, общество, образование, том 8, С., 2003, с. 735-737.
Людмила Червенкова
e-mail: l.chervenkova@gmail.com
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТНОСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПАНЕВРИТМИЯТА
(Обзорна статия)
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО И ПСИХОФИЗИЧЕСКИТЕ КАЧЕСТВА
От гледна точка на научното познание днес, Паневритмията разкрива своите многообразни възможности за благотворно повлияване на човека. От друга страна чрез нея ни се открива и задълбоченото познаване на човешката природа, което е имал нейният създател. Може да се каже, че Паневритмията съчетава по уникален начин въздействието на множество различни фактори и има едновременно положителни ефекти, имащи общо с музикотерапията, позитивната психотерапия, кинезитерапията, арттерапията, социологията, философията и дори физиотерапията в широк смисъл.
Учителят П. Дънов е единственият български автор на подобен уникален гимнастически комплекс от специфични упражнения, изпълнявани с оригинална музика и които имат дълбока философска основа. Той е и авторът, който най-много е говорил на български оригинални неща относно психическото и лечебното въздействие на музиката.
Музикантката Д. Найденова, д.п.н., смята, че Паневритмията съдържа елементи на пасивна и активна музикотерапия и дори на арттерапия. Тя пише: “музиката на Паневритмията в съчетание с движението е успешно средство за възпитание, самовъзпитание и развиване на богата душевност”. Тя смята също, че заниманията с Паневритмия кореспондират с изкуството и съхраняват творческото начало в човека.
Доц. д-р Станка Михалкова първа публикува статия, в която прави анализ на съдържанието на текста в песните на Паневритмията. Тя смята, че в тези текстове са вложени множество идеи за “развиване на позитивното начало в човека” и че: “Заложените позитивни нагласи стават дълбоко вътрешно притежание и програми за успешно справяне с трудностите в живота”.
Филоложката Даниела Анчева публикува изследване на темите в текста на Паневритмията, използвайки метода на количествен контент анализ; тя заключава: “Ако с помощта на най-често срещаните теми в текста направим резюме, то би изглеждало така: “Това е текст, в който всяка пета дума е за светлина или положително чувство. В центърът му е поставен човекът със своето индивидуално “аз”, което обаче е четири пъти по-малко от неговото социално “аз”; посланието е “ние сме заедно”. Темата за живота е основна. Само думата “живот” е с честота 72, т.е. средно веднъж в минута. Друга основна тема е природата (земята и небето): слънце, растителност, вода и др. Това е текст, в който човекът е заобиколен от слово, музика, красота, обновяване. “
Тъй като Паневритмията е ритмична гимнастика, тя носи и хубавите резултати на физическите упражнения – раздвижва и поддържа ставите, укрепва мускулите, подобрява кондицията, дишането и кръвообращението. Тези факти се потвърждават от изследвания на Д-р Калев, д.м.н., д-р Джеджев, д-р Попов, В. Милетиева, доц. К. Костов, доц. Й. Йонов, Л. Червенкова и В. Яцевич.
Повечето упражнения на Паневритмията тренират равновесието, затова то се развива при практикуването им. Това се потвърждава от три изследвания на В. Милетиева, доц. К. Костов, доц. Й. Йонов, Л. Червенкова и В. Яцевич.
Практикуването на Паневритмия подобрява и характера на движенията, които стават по-плавни, по-икономични и по-красиви. В анкетно проучване на 140 лица 71 % от тях смятат, че движенията им са се подобрили, а 68 % смятат, че походката им е станала по-лека и красива в следствие на заниманията с Паневритмия.
Д. Александрова, И. Вълчева и д-р И. Кангалджиев докладват за приложение на Паневритмията в терапията на болни от захарен диабет 2 тип. Резултатите показват, че те са понесли добре заниманията и при 7 от 10-те изследвани лица има понижение на стойностите на кръвната глюкоза в сравнение със стойностите при започване на курса. Отчита се също известно нормализиране и стабилизиране на артериалното кръвно налягане след края на курса при някои от изследваните лица.
Анализ на паневритмичния комплекс от кинезитерапевтката Л. Червенкова също показва, че той идеално отговаря на лечебните изисквания за един комплекс при артериална хипертония от I и II степен.
Тъй като паневритмичният комплекс е в аеробен режим (има продължителност около 70-75 минути и ниска интензивност на физическото натоварване), той е много подходящ за намаляване на телесното тегло при затлъстяване от 1 и 2 степен. Този ефект, разбира се, се получава при редовно практикуване и един разумен хранителен режим. Регистрирано намаляване на излишни килограми има в 2 изследвания на практикуващи Паневритмия.
Доц. М. Малчев, д-р Иван Сакеларев и Величка Димитрова проследяват въздействието на 6-месечно начално обучение по Паневритмия на ученици от 1 клас на възраст 7-8г. с лекостепенни гръбначни изкривявания (пресколиоза и сколиоза I степен). Те установяват подобряване на телодържанието и намаляване на патологичните гръбначни кривини. Подобни данни се срещат в още две изследвания - на В. Яцевич, Л. Червенкова и кол.
Д-р Калев, д.м.н., д-р Джеджев и д-р Попов отчитат резултати от анкетно проучване на 35 случайно избрани лица след приключване на курс по Паневритмия. След 4-месечно обучение 85,7% от анкетираните посочват позитивни психически промени; 14,29% отчитат желани соматични промени; 5,71% са без промени. Промените са: благоприятна промяна в психическата активност, спокойствие, увереност в себе си, премахване на тревожността, подобряване състоянието на опорно-двигателната система.
Л. Червенкова публикува резултати от анкетно проучване на 140 лица, практикуващи Паневритмия. Това анкетно проучване е с най-голям брой изследвани лица от всички публикувани изследвания на Паневритмията чрез този метод до сега. Включените лица са на възраст от 19 до 80 г., практикуващи Паневритмия в 9 града на България. При голям процент от тях заниманията с Паневритмия са довели до подобряване на социалните умения, подобряване на концентрацията на вниманието, повишаване на оптимизма и на усещането за радост от живота, подобряване на издръжливостта, наличие на повече физическа енергия, подобряване на походката, положителни промени в отношението към природата, положителни промени в начина на живот, подобряване на съня, намаляване на болки и др.
Две изследвания на въздействието на Паневритмията са направени чрез проследяване състоянието на биологичноактивните точки, свързани с меридианите според китайската традиционна медицина. Измерванията са направени по метода на Фол, подобрен от акад. Сарчук чрез апарат и измерване преди и след Паневритмия. И двата екипа, използвали този метод (Проф. Д. Кайков, С. Стайковска и А. Янкова; проф. Д. Кайков, доц. Маргаритов и В. Яцевич), отчитат положителна промяна в биопотенциалите на 20 симетрични акупунктурни точки, което отразява повишаване и балансиране на жизнените сили.
Проф. Светла Димитрова разглежда теоретико-практическата обвързаност на Паневритмията с някои от “водещите научни теории и знания относно развитието на съвременния човек”. Тя смята, че Паневритмията “се очертава като перфектно средство, удовлетворявящо изискванията за екологично чисто развитие на личността.”
Проф. В.Бойчева, Н. Доневска и Т. Ванчева разглеждат Паневритмията като система за възпитание, която работи за:
- изграждане и развитие на пространствената ориентация;
- изисква самоконтрол на вниманието, самонаблюдение и самовглъбяване;
- възпитава волята;
- стимулира самовъзпитанието и самодисциплината;
- помага за осъзнаване на собствената значимост и достойнство;
- усъвършенства музикалния слух;
- усъвършенства метро-ритмичния усет и музикално-слуховите представи;
- текстът на песните действа възпитателно в нравствено отношение;
- възпитава усет към красивото и възвишеното.
В заключение на своя теоретичен анализ те формулират, че “Паневритмията обогатява съвременната педагогическа теория и практика.”
Всеки играещ в кръга на Паневритмията се учи да синхронизира своите движения с музиката, със своя партньор, с останалите участници и да внимава за множество динамични компоненти, докато играе. Затова заниманията с Паневритмия подобряват свойствата на вниманието и активират ума.
Доц. Станка Михалкова изследва психологическите промени при обучение по Паневритмия. Това е едно от най-мащабните провеждани досега подобни изследвания. В него са отчетени резултати от изследване на 169 възрастни и деца при 6-месечно обучение по Паневритмия. Доказва се, че дори при началното обучение, когато се изпълнява малка част от паневритмичния комплекс, се получава: развиване свойствата на вниманието – устойчивост и превключване, развиване на обема на краткотрайната слухова памет, увеличаване на бързината за решаване на невербални интелектуални задачи; съхранява се активността и се повишава психическата устойчивост при обучаваните.
Доц. Михалкова смята, че: “Паневритмията е мощен метод за положителна психическа промяна при лица от различни възрасти”. Подобни резултати по отношение на подобряването на вниманието, развитието на интелекта и образната памет при ученици, практикуващи Паневритмия, отчитат в друго изследване доц. Ваня Матанова и Диляна Димитрова.
Огнян Анчев изследва въздействието на обучението по Паневритмия върху обогатяването на самооценката при 12 изследвани лица. Той установява, че Паневритмията е ефективен метод за утвърждаване и развитие на качествата от идеала на практикуващия, заниманията въздействат на емоционалната, менталната и волевата сфера на личността, като играта на Паневритмия развива самооценката и дава възможност за развитие на потенциала на човека.
Клиничният психолог Галина Кубратова извежда някои тенденции на промяна при началното обучение по Паневритмия на деца. Изследвани са 82 деца в продължение на обучение по Паневритмия с продължителност от 1 до 3 години. След анализ, Г. Кубратова смята, че: “в хода на обучението се наблюдава групова сплотеност и чувство на принадлежност към училището и училищния живот, формиране на екологично съзнание и природосъобразен живот във всички възрастови групи и самовъзпитание – формиране на самоконтрол и самодисциплина в хода на обучението по Паневритмия.”
Надка Милчева и Иванка Колева публикуват резултати от изследване при 50 жени, практикуващи Паневритмия или аеробика. Резултатите показват, че най-високи стойности на самочуствието, активността и настроението имат жените занимавали се с Паневритмия над 1 година, следвани от жените, трениращи аеробика от 5 години и от жените, занимавали се с Паневритмия 3 месеца. Нарастване на самочувствието, активността и настроението отчита и Славина Кангалова при група възрастни лица, обучавани по Паневритмия.
Използвана литература:
1.Първа Научна Конференция по Паневритмия - “Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото”, София, 2001 г.
2.Списание "Спорт и Наука", 3, 2002 г.
3.Сборник доклади от Научна конференция с международно участие - “Иновации във физическото възпитание и спорта”, Варна, 2001 г.
4.Сборник доклади от Годишната научна конференция на Националната Спортна Академия, 2003г.
5.Сборник „Спорт, общество и образование”, 9 том.
6.Втора Научна Конференция по Паневритмия - “Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото”, София, 2003 г.