Същност За автора Упражненията Споделено Въздействие Практика Къде играем Курсове и семинари Снимки – галерия и снимки за теглене Музика на Паневритмията Филми Всичко за дяловете Основи Философия Материали История Изследвания Избрани мисли Сайтове

Новини

Диригентът на хор "Евера" печели престижна международна награда

10 януари 2010

ДИРИГЕНТЪТ НА ХОР “ЕВЕРА” ПЕЧЕЛИ МЕЖДУНАРОДНА НАГРАДА

На 13 ноември 2009 година лауреат на една от най-престижните международни награди в областта на дирижирането стана 29-годишният Йордан Камджалов.

Това бе обявено в западна Европа по следния начин: „Българинът Йордан Камджалов спечели Първа награда на Четвъртия интернационален конкурс за диригенти „Йорма Панула” във Финландия при пълно единогласие на всички членове на международното жури, оркестъра и публиката, дирижирайки на финалния концерт „Kонцерт за оркестър” на Барток и „Четири последни песни“ на Рихард Щраус със световноизвестното сопрано Барбара Хендрикс.”

Спечелването на такъв конкурс само по себе си е огромен успех и визитна картичка за сериозно участие в международния музикален живот и международните музикални среди, и открива хоризонтите на европейската и световна сцена.

Наскоро след конкурса е отличен със стипендията, която се учредява от всички Берлински висши заведения по изкуствата и се връчва за извънредно високи постижения.

Проф. К. Алекс от Хумболтовия университет в Берлин казва, че не му е известно нещо от областта на музиката, с което Йордан Камджалов да не може да се справи, и нещо, което не може да направи.

◊ ПОВЕЧЕ ЗА ДИРИГЕНТА

Йордан Камджалов е изключително дейна личност. Роден е през 1980 г. в гр. Търговище. Учи в Държавната музикална академия в София, а след това в Музикалната академия в Берлин. Успоредно с това участва в майсторски класове и курсове на световноизвестни диригенти (Kurt Masur, Sir Simon Rattle, Daniel Barenboim, Nikolaus Harnoncourt, Bernard Haitink, Jorma Panula, Daniel Harding, Pierre Boulez и др.), в редица престижни музикални фестивали в Швейцария, Франция, Австрия, Германия, както и в множество документални филми, радио и телевизионни предавания за Европа и Северна Америка.

На 20-годишна възраст Йордан основава в София хор „Евера” и вече 9 години е негов диригент и художествен ръководител, макар че не живее в България. Още в началото на следването си в Германия става инициатор, художествен ръководител и диригент на Международен ансамбъл „Innorelatio” (Берлин) и Madrigalkreis хор (Берлин). Вече е работил с повече от 60 оркестрови и хорови състави във Франция, Испания, Португалия, Швейцария, Австрия, Германия, Финландия, Полша, Унгария, Чехия и България. През 2005 г. ръководи оперен спектакъл с участието на Komische Oper Berlin. В периода 2007-2009 г. е ангажиран като диригент в Дворцовия театър Райнсберг (Германия). Дирижира в Залата на Берлинска Филхармония, Концертхаус Берлин, Дома на музиката в Порто и др.

Получил е няколко престижни международни отличия:
. 2009 г. – Първа награда на Четвъртия международен конкурс за диригенти Jorma Panula във Финландия;
. 2009-2011 г. – стипендиант на Deutsche Bank – Akademie Musiktheater heute – като диригент в програмата за съвременна опера;
. 2007 г. – номинация за специалната награда в международния конкурс за диригенти Crzegorz Fitelberg (Полша);
. 2007 г. – четвъртфиналист в Международния конкурс за млади диригенти в Безансон (Франция);
. 1998 г. – специална награда на конкурса „Млади музикални дарования” (България).

Въпреки огромната си ангажираност се стреми да отделя внимание и време за семейството си, което му носи много радост. Много цени съпругата си Наталия, на която и в най-важните и трудни моменти може да разчита като на най-добър приятел, помощник и критик. Имат 2-годишен син.

Iordan i Kubrat

Предлагаме на вашето внимание едно кратко интервю с Йордан Камджалов:

- Би ли сподел кога започнаха твоите духовни и творчески търсения?

Й.К.: Характерно за моя път е, че на 13 годишна възраст по различни начини ми се даде възможност да се свъраж интензивно с трите основни стълба на човешката култура – наука, изкуство и философия (религия). Не знаех кой път да поема. Това бяха абсолютно отворени врати за мен. Осъзнах, че религията пропива всяка наука, изкуство и култура. И така, науката стана мое хоби, изкуството моя професия, а философията (религията) – съдържанието на моя живот. Тогава Учителя Петър Дънов изкристализира като мой лидер, фаворит, водач и образец.

С.Г.: Какво е за теб хор „Евера” и работата ти с него?

Й.К.: През 2000 година създадохме хор „Евера”, на който и досега съм ръководител. Той беше и продължава да бъде моята най-мощна, безпрецедентна школа. Там се създават условия за даване и вземане. Това беше една лаборатория за създаване на моя музикален път – лаборатория, в която изкристализира моя цялостен музикален мироглед, в която съзрях същинските перспективи пред музиката и изкуството като цяло и видях как веки тон, всеки глас, всяко движение е еманация на една жива сила.

С.Г.: В твоя живот творческия и духовния път се преплитат и вървят паралелно. Какво ти дава докосването до музиката на Учителя?

Й.К.: Толкова трудно се говори за музиката на Учителя. Колкото повече се занимаваш с нея, толкова повече разбираш, че тя е безпределна, необхватна и неразбираема. Заподозирането на тази абсолютна колосалност изисква огромна интелигентност, музикалност и безкрайна вътрешна култура. А още и информираност и компетентност. Аз изпитвам огромен респект и огромна непреодолимост към тази музика. Тя е непроницаема, тя е една лаборатория, в която откриваш принципи и модели, които събуждат нови сили в живота. Музиката на Учителя изисква едно хиперниво, хиперинтелигентност и ултрачувствителност, изисква огормен респект – само тогава можеш да я разбереш и да я усетиш. Всеки, който се занимава с нея, трябва да си даде сметка за това. В противен случай заниманието му ще е безпредметно. Аз пристъпвам към музиката на Учителя с огромна информация и подготвеност, при все което ми се разкриват само елементи от нея. Бих препоръчал на всеки, който се занимава с музиката на Учителя да се стреми да я разглежда като вътрешно лабораторно упражнение. Ние сме в зората на докосването до тази материя и сме щастливи, че можем да работим с нея.

С.Г.: Твоето образование е възможно най-доброто за един диригент. Работил си с най-големите музиканти на планетата в твоята област и си дирижирал едни от най-великите музикални произведения, които човечеството е създало. С какво ти помага това?

Й.К.: Да, наистина имам най-доброто музикално образование, което може да се има. От висшите учебни заведения, които съм завършил и всички международни майсторски класове, орез които съм минал, както и от дирижирането на много трудни творби и шедьоври научих фундаментални неща, с които борави музикалното изкуство. Имах възможността да уча при изключителни професори в Софийската и Берлинската консерватории, както и при същинските водачи на световното дирижиране и от тях научих незабравими неща, но този, от който приех мащабите за една истинска интегрална култура е учителя Петър Дънов. Музиката на Учителя е музика на абсолютното съдържание, чието достигане не може да ти обезпечи никое учебно заведение на планетата. В моя случай опт учебните заведения получих средствата, а от учителя – съдържанието, и така се стигна до един изключително плодоносен синтез без който пътя ми на муаикант щеше да бъде безпредметен.

С.Г.: Виждам, че Учителя заема много специално място в твоя живот! Какво по-точно е то?

Й.К.: Учителя ми даде критерия, мащаба, с който да меря всичко и да виждам явленията вътре в мен и около мен и да ги осъзнавам в тяхната глобалност. Той ни свързва с нови хоризонти, разкривайки проекции за една нова култура. В която и област да погледнем, виждаме модели на бъдещето. Той ни дава повече, отколкото виждаме. Ние дори не познаваме какво възприемаме. Моженето при Учителя се измерва с други октави. И това можене, това виждане и това разбиране е приложимо във всички области на живота. Аз съм един от най-щастливите хора на планетата, поради това, че успях да приема един истински критерий и едно виждане, което да ме свързва с доброто. Смея да твърдя, че без това Учение аз щях да бъда невероятно посредствен.

Учителя е сеяч на култура и цивилизация. Той ни дава храна. Той сади, дава ни семена и казва: „Сейте!” но за да може да се проумее това се изисква огромна култура. Музиката на Учителя представлява семена и аз бих се радвал да бъда птица, която носи навсякъде тези семена.

С.Г.: От кое не би се отказал никога?

Й.К.: От връзката си с природата. Трудно бих могъл да си представя живота без природата.

С.Г.: И един последн въпрос: Кое те прави щастлив?

Й.К.: Възможността да уча. Животът е една вечна радост за тези, които искат да учат.

Снежана Георгиева

Интервюто е взето от в. "Братски живот", бр.42

http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/42.pdf

Лауреат на международен конкурс

Разговарях с Йордан Камджалов по телефона (той живее и работи в Берлин) и го попитах защо според него точно той е спечелил първата награда на такъв престижен международен конкурс.

Ето какво ми отговори: “Всички правят нещата с много старание и убедително. Но другите дирижират, а аз творя. Аз не ползвам партитура, защото познавам наизуст произведението. Това ми дава възможност да установя контакт с оркестъра. Аз използвам поглед, движения - оркестърът и аз бяхме едно.”

В разговора Йордан Камджалов посочи и още една много съществена причина: неговата 15-годишна всеотдайност към музиката. “Това е колосален труд - каза той – няма събота, няма неделя.” И още една причина посочи за своя успех - съпругата си Наталия. Ще го цитирам дословно, защото се изрази много поетично: “Моят успех би бил бледа свещица на фона на обедното жарко Слънце, ако нямах до себе си Наталия и Кубрат.” Кубрат е неговият двегодишен син. Йордан Камджалов уверено е влязъл в международния музикален живот. Той вече има ангажименти като гост-диригент в различни оркестри в Европа до 2013 г.

Въпреки богатите си творчески възможности твърди, че продължава да се учи. Да му пожелаем успех!

Радка Иванова

http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/42.pdf