Текстове свързани с Паневритмията

 

Публикуваните текстове:

Лекцията "Трениране" от автора на Паневритмията ( МОК VI година (1926- 1927))

Закон за дишането (Резюме от лекция на Учителя Петър Дънов, държана на 4 септември 1940 г.)

Правилно дишане (Резюме от лекция на Учителя Петър Дънов, държана на 29 август 1941 г.)

 

 

Други текстове за Паневритмията може да намерите тук:                                 

http://beinsadouno.com/articles.php?cat=5

 

 

                                        Лекция от МОК VI година (1926- 1927)

В лекцията е застъпена в голяма степен темата за работата върху физическото тяло, емоциите и ума и са дадени практически препоръки в тази насока.  Изнесена е години преди създаването на Паневритмията и макар, че не е пряко свързана с нея, има отношение към нея.
                                                    
                                                                       
                                             Трениране

 - Само светлият път на мъдростта води към истината.

Представете си, че на човека са дадени три възможности в живота. Откъде трябва да започне той движението си към тия въз­можности? Естествената посока за движение е отляво към дясно. Трите възможности, даде­ни на човека, това са възможностите да тре­нира или развие своето тяло, своето сърце и своя ум. За да тренират тялото си, съвременните хора си служат с гимнастически упражнения. Добре е човек да прави гимнастически упражнения, но те представят ме­ханически метод за трениране на тялото. Човек трябва да намери други методи за раз­виване на тялото си. Като работи върху трениране на тялото си, едновременно човек трябва да работи върху трениране на своето сърце и на своя ум. Той трябва да вземе във внимание всички ония органи, които са в близка или далечна връзка със сърцето и с ума. За да постигне това, човек трябва да познава законите, които управляват сърцето и мозъка. Не е лесно човек да работи с мозъка и със сърцето си. За да може кръвта да храни целия мозък, човек трябва да разбира законите, по които се движат жи­вото електричество и живият магнетизъм, така наречената от индусите „прана”. Гръбначният мозък е главният приемник и предавател на праната. Първо праната отива в малкия мозък, а оттам — в главния. Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си към главния мозък, вследствие на което в него се явява никаква дисхармония. Тази дисхармония се предава на целия организъм.

Искате ли да работите съзнателно върху тренирането си и в тритe направления, започ­нете първо с трениране на тялото, после — с трениране на сърцето и най-после — с трениране на ума. Като работи правилно и в трите направления, човек дохожда до изобилие на физически, сърдечни и умствени енергии в себе си. Не е ли тренирал тялото си и влезе неподготвен в духовния свят, човек изпада в сънно състояние. Той не познава законите на астралния свят и остава вън от него. Тук той започва да се лута, защото не може да намери астралното учи­лище, да изучава законите на астралния свят. Като се събуди, човек остава недоволен, че нищо не е разбрал.

И тъй, за да издържа на страдания, мъчнотии и изпитания в живота, преди всичко човек трябва да е тренирал тялото си. Това значи, да има присъствие на духа, да не се страхува от нищо. Страхът ще дойде, но човек трябва смело да върви напред. Който е тренирал тялото си, той може чрез него да познае, ще срещне ли някакво препятствие на пътя си, или не. Тренираното тяло е чувстви­телно към външни влияния. То се превръща в слух и зрение и отдалеч чува и вижда това, което му предстои да срещне на пътя си. Да тренира човек тялото си, това значи, да го е пригодил на всички условия. Дойде ли страхът, ръцете и краката не трябва да се пресичат, сърцето не трябва да отслабва, да намалява пулса си. За да тренирате тялото си, добре е да носите вода с две стомни, като започнете от един килограм и свър­шите с десет — постепенно да увеличавате големината на стомните. Добре е мястото, от­дето ще носите вода, да е наклонно, да има качване и слизане. Направете следното упра­жнение за десет дена: първият ден ще до­несете един път вода, вторият ден — два пъти, третият — три пъти и т. н. Като мине­те десетия ден, ще си починете. През десетте дни стомните ще бъдат едни и същи, няма да увеличавате големината им. Искате ли да увеличавате големината им, ще правите други упражнения.

Като носите вода, вие развивате дихател­ната система и подобрявате кръвообращение си. Изобщо, тялото на човека е израз на неговата интелигентност. Ние казваме, че човек е здрав, когато тялото му се подчинява на неговата разумна воля. Това не значи, че човек трябва да мисли изключително за тялото си, да го направи по-силно. Тялото трябва да бъде орган на ума, на сърцето и на волята в човека. Като работите върху тренирането си, изобщо, трябва да бъдете вни­мателни, да не влезете в области, които водят към лоши последствия. За тази цел от вас се иска умерена, системна работа — никакво пресилване на мускулите, никакво пресилване на сърцето и на мозъка.

Като ученици, вие знаете закона за дей­ствие и противодействие на силите. Следова­телно, щом започнете да работите върху тре­нирането, веднага ще се яви противодействие. С труд, постоянство и усилие, вие ще прео­долеете всички противодействия. Колкото по-голямо е противодействието, толкова по-голямо трябва да бъде и усилието ви да се справите с него. Щом се справи с противодействие­то и постигне известно трениране, човек по­добрява живота си, ако не напълно, поне от­части. Той придобива повече жизнена енергия и по-голяма работоспособност. Като работите върху трениране на тялото си, всички криви­ни — на гръбначния стълб, на ръцете, на краката ще се изправят. Искате ли да изпра­вите гръбначния си стълб, опирайте се с гърба си на стената. Правете това упражнение често, да не остане никаква гърбица у вас. Ученикът трябва да има добре тренирано тяло, без никакви изкривявания. Той трябва да изправи тялото си, да го нагоди според мерките, които природата е определила.

Много от недъзите на съвременните хора се дължат на факта, че телата им не са тренирани. Да тренира човек тялото си, това значи, да го пречисти, да го освободи от всички утайки и наслоявания на миналото. Не е ли чисто тялото, не е ли чиста кръвта, човек всякога може да се поддаде на чужди влияния, на желания, останали от преди хиляди години. Човек трябва да пречисти и съзнанието си, да се освободи от своите стари разбирания. Като се изучава, човек ви­жда как се проявяват някои атавистически чувства в него. Ако е съзнателен, той може да се освободи от тях. Слушате някой човек да упорства в нещо, не иска да го направи. Защо проявява упоритост в даде­ния случай, и той не знае. Ако човек проявява твърдост, това е друг въпрос. Твърдостта е на място, ако човек има убежде­ние. Да бъдеш твърд и упорит в убе­жденията си, има смисъл. Обаче, да бъдеш упорит там, дето трябва да отстъпиш, това не е на място.

Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града, без пет пари в джоба си. Той обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи. Недоволен от положението си, той гласно извикал: Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам. Един търговец чул заканата на Настрадин Ходжа и решил да изпита неговата упоритост. Той турил 99 жълтици на пътя, отдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил, да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, дето били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, турил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една.” Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо. Златото събужда мисъл. Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи.

Като ученици на окултна школа, всеки от вас трябва да научи някакъв занаят. Всяко празно време трябва да бъде добре използвано. Всички велики хора са работили и физически, за трениране на тялото си. Запример, Гладстон е рязал дърва в дома си по един-два часа на ден. Затова той имал добър сън. На каквито бурни заседания да присъствал в парламента, щом лягал, веднага заспивал. Тренирано било неговото тяло. Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре. За да заспят, трябва да мине половин, един, а някога и два часа. Това показва, че не са тренирани физически. В такива случаи, добре е човек да стане от леглото си, да изтрие тялото си с кърпа, потопена в топла вода, да измие краката си също с топла вода и без да се изтрива със суха кърпа, да си лег­не. Като си легне и затопли, той ще усети приятно раздвижване на кръвта и сънят ще дойде.

Здравият човек се поти. Ще кажете, че и болният се поти. Има разлика между поте­нето на здравия и на болния. Когато се поти, здравият диша правилно и ритмично; през това време порите му се отварят и цялото тяло диша. Болният обаче, се поти, но ди­шането му е неравномерно и трудно. Когато се тренира физически, човек трябва да обръ­ща внимание на дишането си, да диша и през кожата си. Всички пори на тялото му трябва да бъдат отворени и да приемат въздух. Индусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цел те разполагат с много методи, които не са приложими за европейците. При това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаели как да я употребят. В края на краищата, вместо добро, ще се създаде някакво зло.

За да успява в живота си, човек трябва да се тренира физически, да регулира енергиите на своя организъм. Третираният не се гневи, не се дразни. Както и каквото да му кажат, той не губи равновесието си. Той е богат на сили, на чувства и на мисли и вся­кога е готов да дава. Не е нужно да го предизвикват, да го дразнят, и по този начин да го изчерпват. Като види, че някой се нуждае от него, той веднага дава от себе си. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той има добре развита глава, снажно, добре развито тяло. От всяка негова клетка лъха живот и енергия. Той е благороден, не се занимава с погрешките на хората. Като види, че някой греши, той продължава пътя си, като че нищо не вижда. Обаче, срещне ли някой отшелник, който минава за светия, той ще го спре, ще започне да му проповядва. Този човек минава за светия, но не е никакъв светия. Светостта е вътрешен процес. Ако търсите светия, ще го намерите в света, между грешници, страдащи и слаби хора, за кои­то, именно, той е дошъл да работи. Не е све­тия онзи пожълтелият, с хлътнали очи, окъсан и гологлав. Външно светията е здрав, със светъл и чист поглед, добре и спретнато облечен. Той помага на хората, показва им правия път.

Следователно, първото нещо, което се иска от ученика, е да тренира своето тяло. Като тренира тялото си, той лесно ще транс­формира енергиите си. И тогава, при каквото състояние и да се намира, той лесно заспи­ва. Когато пожелае да заспи, той може да на­прави това. Мнозина се  въртят с часове в леглото, докато заспят. Те мислят за мина­лото, за младините си и най-после казват: „Остаряхме вече.” Не, и младият, и старият трябва да мислят за бъдещето, за онова, което предстои да придобият. Някой казва, че иска да стане учен; друг иска да ста­не богат; трети — щастлив. Всеки човек може да бъде щастлив — от него зависи.

Какво се иска от човека, за да бъде щастлив? Графологически разгледана думата щастие, виждаме, че първо човек трябва да вярва в силите вложени в него. Буквата „Щ” представя човешката ръка. Значи, човек трябва да вярва на силите, вложени в неговата ръка. Буквата „А” представя човеш­кия нос. Значи, човек трябва да бъде умен, Буквата „С” представя закон на про­мени — влияние на луната. Буквата „Т” пред­ставя законите на земята. Човек трябва да знае, с какви сили разполага, за да работи. Значи, той трябва да познава средата, в която живее. Буквата „И” означава начало на нещата, отдето всичко извира. Колкото по-високо е поставен изворът, толкова по-големи са възможностите на човека. Щом изворът стигне до височината на главата, човек е намерил вече правия път в жи­вота. Главата на човека е извор, от кой­то той трябва да черпи. Никой не трябва да се издига по-високо от своя извор. С дру­ги думи казано: не мисли за себе си повече от това, което в действителност представяш. Започни от малките величини и посте­пенно върви към големите. Всеки ден реа­лизирай по едно малко желание. Буквата „Е” представя закон за придобиване на енергия.

И тъй, според съчетанието на буквите в българския език, щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство, познаване законите на земята — на твърдата, течна и въздухообразна материя, както и законите на светлината, топлина­та, електричеството и магнетизма. Това се отнася до българина, както и до всеки славянин изобщо. Дойдете ли до англичанина, той пише щастието с други букви. Англосаксонецът не върви по пътя на славянина. Той е цъфнал и вързал вече, няма какво повече да чака. Славянинът отсега нататък ще цъфти и връзва. Затова е казано, че бъдещето е на славянството.

Като ученици на окултна школа, вие тряб­ва да се занимавате с изучаване на окултните науки: астрология, физиогномия, френология, хиромантия, графология и др. Дойдете ли до графологията, ще видите, че  буквите, като символи на нещо, са взети от природата, от човешкото тяло. Запример, буквата „А” пред­ставя човешкия нос. За да напише  правилно тази буква, човек трябва да спазва мярката на онзи естествен ъгъл, който   отговаря на нормалния нос. Природата има определена норма за човешкия нос. Също така от значение е дължината на крачката в тази буква. За това ученикът трябва да познава анато­мия, да знае каква е дължината на дългите и къси кости в нормално развит организъм. Изобщо, ученикът трябва да знае всичко, което се отнася до неговия организъм. Щом познава своя организъм, той ще по­знава и организма на своите близки. Като знае нормата на нещата, той ще разбира и отклоненията от тази норма. Като пипнете ръката на човека, вие познавате доколко енергичен е той. Меката, отпусната ръка го­вори за пасивност. Ръка с твърди, стегнати мускули говори за голяма активност и енер­гия в човека. Когато пипнете ръката на до­бре и правилно развит човек, вие усещате да излиза от нея приятна топлина. Такава ръка е мека, пластична, малко влажна и топла. Мускулите й са яки, стегнати, но не корави. Ако ръката ви е студена и пръстите лесно изстиват, това показва, че кръвообращението ви не става правилно. Щом забележите това, вземете мерки да подобрите кръвообращението си: ще се движите, ще правите екскур­зии, ще се изпотявате, ще разтривате тялото си с кърпа, натопена в топла или в хладка вода, ще пиете гореща вода. Ако не можете да пиете гореща вода, ще пиете студена, но за всяка чаша студена вода, ще извървите един километър път, да се изпотите, да излезе водата навън. Това са упражнения, които човек трябва да прави, за да тре­нира тялото си.

Като тренира тялото си, ученикът трябва да се заеме с трениране на ума и на сърцето си, за което се изискват по-големи зна­ния. Не разполага ли с тия знания, той може да се осакати. За да прилага окултните зна­ния за трениране на ума и на сърцето си, човек трябва да е постигнал известна чистота, външна и вътрешна. Няма ли нужната чистота, тия знания ще му причинят пакости и нещастия.

Упражнение. Изпейте гамата с дви­жения на ръцете напред, настрана и на­долу.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

35. Лекция от Учителя, държана на 5 юни, 1927 г. София.

 


Закон за дишането

(Резюме от лекция на Учителя, държана на 4 септември 1940 г., 5 ч. сутринта)

  

   Едно трябва да се знае: здравето на човека зависи от законите, които управляват неговото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав. Ние не говорим за обикновената човешка мисъл, придружена с тревоги и безпокойства. Ние имаме предвид светлата и възвишена мисъл. Човек, на когото мисълта е възвишена, права, той има особена топлина, особен пулс, особено отношение към нещата. Който няма правилно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав.

   Казано е в Битието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа“ (2-ра глава, стих 7). – Значи през носа Бог вдъхна в човека въздух и той прие Божествения живот. Ето защо, когато се намери в затруднение, човек трябва да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. След мисълта идват чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря“. Въздухът е носител на електричество и на магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната му система.

   Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха, чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. – Защо? – Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомах, сърце, гърди и т.н. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли, защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви. С него заедно влизат Божествените мисли, които подготвят пътя на човека към Божественото. Божието благословение пък минава в човека през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, после през носа, откъдето излиза навън.

   Правете опити, сами да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12–19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени в дишането, правете по шест упражнения. Всяко вдишване, задържане и изпускане на въздуха представлява едно упражнение. Значи шест вдишки, шест задържания и шест издишвания правят шестте упражнения. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран. Когато дишате, диафрагмата трябва да се вдига и спуска, да се свива и разширява. Диафрагмата представлява граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместване на диафрагмата от естественото ѝ положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трябва, дробовете и сърцето се притискат и не действат правилно. Като поема човек дълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата и тя се връща на мястото си, заема определеното си място, като граница между два свята – физически и духовен.

   Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете мислено „Отче наш“ или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и изпускайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити.

   Родителите имат грижа за материалните нужди на децата си, а децата трябва да учат. Всеки човек е дете на някой възвишен дух. Щом е така, задачата на хората е да учат. Ако работите им не вървят добре, ще се молят, да им дойде отнякъде помощ. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не. Молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно. При всяко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислиш само за онова, което те интересува. Ако те боли стомах, ще мислиш за стомаха си; ако те боли глава – за главата си.

   Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две–три секунди и всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда, в продължение на един месец, човек ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдна болест, стомах, парализация – всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуска, ляга на гърба си и казва: „Да бъде волята Божия!“ – Да бъде волята Божия, това значи да движи човек ръцете и краката си свободно; да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.

   Ако не диша дълбоко, човек не може да се ръкува правилно. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като диша дълбоко чрез носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша правилно, човек също така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси в организма на човека стават правилно.

   И тъй, искате ли да бъдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човек да плати на лекар да го научи да диша правилно, преди да се е разболял. В бъдеще лекарите ще се занимават повече със здравите, да ги научат да пазят здравето си. Лекувайте се преди да сте се разболели. Лекарствата помагат на онзи, който диша дълбоко. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не помагат. Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасят смущение в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.

   Като ученици, вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете шест упражнения по четири пъти на ден. Като правите упражнението, сложете лявата ръка на корема си, или на стомаха, с дланта надолу; върху лявата сложете дясната ръка, пак с дланта надолу. Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиване и разпускане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.

   Ако човек не диша правилно, и любовта в него не се проявява правилно. На такъв човек дъхът мирише лошо, потта му – също. Който диша правилно, и кръвообращението му е правилно. Той е здрав. От каквато болест и да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. То лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и т.н. Няма болест, която не може да се лекува чрез дишане.

   Дишайте дълбоко и вярвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вярата е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи. Като диша, човек трябва да бъде спокоен, да си припява мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пейте на болките си! За пример, коя е причината за главоболието? Когато в главата на човека се събере повече електричество, образува се вътрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението и главоболието минава. Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване, както днес умират хората, но ще излезете свободно от тялото си. Ще поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се разговаряте и като наближи часът на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: „Сбогом, отивам в отечеството си, между своите близки“. Който диша правилно, той е добър наемател и го задържат повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30–40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение идва върху човека чрез въздуха.

   Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха. Рибите живеят в по-гъста среда от човека – във водата и оттам изкарват въздуха.

   Засега единственото същество на земята, което диша съзнателно, е човекът. Затова е казано за него, че става жива душа. И животните дишат, но несъзнателно. Като дишате, вие трябва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човек се намира в положението на животно. Най-дълъг живот на земята имат растенията, защото дишат правилно.

   И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен лекар, т.е. Божественото в себе си. Той ще ви отправи в добър път. Ако не слушате вътрешния лекар, вие няма да слушате и външния. Като слушате своя вътрешен лекар, вие ще изправите всичките си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили, ще го развиете.

   И тъй, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете „Добрата молитва“ с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. Онзи свят е добре организиран. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия.

   Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква.

   Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват.

   Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувстват правилно.

   Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Значи в една минута те взимат 20 въздушни обеди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обяда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко години, а не изведнъж. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения. Като правите гимнастика, вие клякате на земята и се изправяте. При всяко изправяне на тялото вие поемате дълбоко въздух и го задържате в дробовете си, докато дойде време за клякане. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тялото пак поемате въздух. Като правите упражненията с дишане, вие се концентрирате, а с това и упражненията се осмислят. Тогава и резултатът им е по-добър.

 

Правилно дишане

(Резюме от лекция на Учителя, държана на 29 август 1941 г., 5 ч. сутринта, София, Изгрев.)

  

   Който диша бързо, той се изтощава бързо и не може да свърши започнатата работа докрай. Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти в минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Тази е причината, където много хора имат повече нечиста, венозна кръв в организма си, отколкото чиста. При бързото окисляване на кръвта горенето в организма става неправилно, вследствие на което една част от горивните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайки по артериите и вените. Който диша бързо, има слаба воля. Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишките: от 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до десет вдишки в минута, това ще се отрази здравословно върху организма. Който иска да усили волята си, трябва да диша бавно. Силната воля е в състояние да регулира дишането, да го направи нормално.

   Като говорим за дишането, ние го свързваме със съзнанието, защото дишане без участие на съзнанието не е истинско, не е правилно. При съзнателно дишане и Божественият живот взима участие. Ако при дишането съзнанието на човека не е будно, той не може да възприеме благата, които са скрити във въздуха. Така и Бог крие благата си от онези хора, които нямат Любов към Него. И да им даде блага, те не могат да ги използват. Всички хора искат да бъдат здрави. Това желание е естествено, но те трябва да знаят, че здравето е свързано със съзнателното дишане. Ето защо, поне по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, преди лягане, човек трябва да употребява по 10–15 минути за дишане. Като диша, той трябва да благодари за въздуха, който приема, както и за благото, което се крие във въздуха. Това значи съзнателно дишане. Сегашният човек всичко прави, за всичко мисли, а за дишането най-малко. Той мисли как да спечели повече пари, как да стане щастлив, кога ще отиде на театър, на концерт и т.н. Той смята, че дишането е естествен процес, който става механически и няма защо да мисли за него. Вярно е, че дишането е естествен процес, но тъй, както диша човек, само горната част на дробовете взима участие. Долната част на дробовете не се пълни с въздух, поради което кръвоносните съдове в тази част губят своята еластичност и човек сам се задушава. Такова дишане е неестествено, наричаме го плитко, повърхностно, горно дишане. Следователно, като дишате, ще поемате въздуха бавно, спокойно, без никакво бързане. Като поемете известно количество въздух, ще го задържите в дробовете си, докато приемете от него онази животворна сила, която крие той в себе си. Няма по-голямо благословение за човека – да диша бавно и да задържа въздуха в дробовете си, докато приеме жизнената сила, т.е. праната, която носи в себе си. Докато не усетите тази сила в себе си, не изпущайте въздуха навън. Докато дробовете не се надуят като мех и не разширят гръдния кош, не трябва да изпущате въздуха навън. Когато Яков срещна Господа, какво Му каза? – „Господи, няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ Господ му отговори: „От този ден ти няма вече да се казваш Яков, но Израил“. Правете и вие същото с въздуха. Поемете въздух, напълнете дробовете си и не го пущайте, докато не ви даде благото, което носи в себе си.

   И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно при всички случаи в живота си. Неразположени сте, скръбни сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнака, кръста, дишайте дълбоко. Боли ви крак, ръка, дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомах, корем, пак дишайте дълбоко. Не се страхувайте от болките. Те са благословение за вас. Ако нямаше болести и страдания в живота, положението ви щеше да бъде по-лошо от това, в което се намирате днес. Болестите и страданията ще оправят хората. Ако те боли глава, това показва, че не мислиш добре. Щом започнеш да мислиш добре, болките ще изчезнат. Който не е справедлив към хората, болят го ръцете. Той е справедлив към себе си, а несправедлив към окръжаващите. Който страда от болки в краката, не проявява доброто в себе си. Дайте ход на доброто и на справедливостта в себе си и всички болки ще изчезнат.

   Пак повтарям: Дишайте дълбоко при всички условия на живота, добри или лоши. Ще кажете, че външните условия са лоши, големи бури има, силни ветрове веят. Нека вятърът си духа – това е негова работа. Нека бурята бушува – това е нейна работа. Вашето първо задължение към себе си е да излезете вън и да дишате дълбоко. Най-много, което ще стане с вас, е това, че косите ви ще се разпилеят, дрехите ви ще се разкопчеят. Ще поправите косите си, здраво ще стегнете дрехите си и ще продължавате да дишате. Пазете се от неестествените навици и разбирания, които сте наследили от деди и прадеди. Те не ползват човека. Дишайте бавно, спокойно, равномерно и без страх. Обикновеното дишане трябва да достигне до 15 вдишки и издишки в минута. Когато правите упражненията си, ще се стремите постепенно да стигнете до една вдишка, едно задържане и едно издишване в минута. Постигнете ли това, можете да лекувате всички болести, даже и туберкулоза. Добре е, като правите упражнението за дишане, същевременно да правите и движения с ръцете. Правете следното упражнение: ръцете, свити на юмрук, поставяте на раменете. Разтваряте бавно ръцете настрана, вдишвате дълбоко въздух, задържете го и след това спущате бавно ръцете надолу, отстрани на тялото, и бавно издишвате. Ако се уморите, починете си малко и направете упражнението още няколко пъти. По този начин вие поемате достатъчно прана от въздуха и кръвта се раздвижва; капилярите се разширяват и кръвообращението се усилва.

   И тъй, когато дишате, не мислете за нищо друго, освен за въздуха, който приемате. Знайте, че Бог е и във въздуха и трябва да се държите пред Него с всичкото уважение и почитание. Може ли двама войника в строя да се разправят пред генерала за странични работи, например, че единият взел от другия пари назаем и не иска да му ги върне. Може ли двама братя да се карат пред баща си, че единият дължи на другия няколко крини жито? Преди всичко житото е на бащата. Синовете нямат право да се карат за това, което не е тяхно. На същото основание, човек няма право в присъствието на Баща си да се занимава със странични мисли. Следователно, като дишаш, ще мислиш само за дишането. Само по този начин можеш да бъдеш здрав.

   Бавно и дълбоко ще дишате, за да изхвърлите нечистотиите и утайките, които се наслояват в дробовете и стават причина за различни болести. Като диша дълбоко и задържа дишането си, човек може да премахне всякакви бодежи в гърдите или в гърба, които понякога водят към лоши последствия.

   Мнозина искат да се покажат пред хората като носители на нови идеи. Те говорят едно, а вършат друго. Това не са нови хора. Новите хора се отличават с търпение и самообладание. Преди да се разгневят, те са обуздали гнева си чрез дълбоко дишане. Те поемат дълбоко въздуха и дълго време го задържат в дробовете си. Така те трансформират състоянието си и не се гневят.

   Дълбокото дишане успокоява нервната система. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия приема от него. Като диша човек така и нечистият въздух няма да му се отрази зле. – Защо? – По-малко въздух ще поема, а с това и по-малко прах и нечистотии.

   И тъй, здравето на човека зависи от дълбокото и правилно дишане. Като диша правилно, човек прави в минута около 10–12 вдишки и издишки. Щом заболее, броят на вдишките се увеличава. Когато броят на вдишките намалява, животът се продължава; когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Когато дишате, дръжте в ума си добрите, здравите и разумните хора. Не мислете за лошите, болните и неразумните хора. Ако мислите за тях, те ще противодействат на дишането ви. Добрите хора дишат правилно; също така мислят, чувстват и постъпват правилно. Ще помните: когато дишате обикновено, ще правите по 10–12 вдишки в минута. Когато се упражнявате в дишането, ще правите от 4 до 1 вдишки и издишки в минута. Ще започнете от четири и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка и издишка в минута, вие сте придобили много нещо. Днес ви дадох много числа, здравословни и нездравословни, да мислите върху тях. Числата от 20 нагоре са нездравословни. Който прави 25 вдишки в минута, едва ще доживее до 25 години; който прави 24 вдишки в минута, ще живее 26 години; който прави 23 вдишки, ще живее 28 години; който прави 22 вдишки, ще живее 30 години; който прави 20 вдишки, ще живее 35 години. Това са приблизителни числа, а не абсолютни. Колкото по-надолу слизате във вдишките, толкова повече се увеличава броят на годините. Като дойдете до четири вдишки, годините се увеличават на 85–90. И най-после, като стигнете до една вдишка и издишка в минута, годините се увеличават на 120. Дишайте дълбоко, задържайте въздуха дълго време в дробовете си, за да калите нервната система, да не се влияете и дразните от това, което виждате в живота.

  Помнете красивите неща, а всички спомени за счупени, паднали, разрушени неща дръжте далеч от паметта си. Защо трябва да помните, че някога едно голямо дърво паднало и счупило крака ви? Забравете това. Отрицателните неща пречат на правилното дишане, а положителните го подобряват. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъл. Следователно мислете за цветята, които цъфтят; за бистрите планински реки, които текат и напояват долините. В красотата е хармонията на живота. В красотата е Божественото Начало.

   Помнете: Правилното дишане зависи от Любовта. Ще дишате дълбоко, ще задържате въздуха дълго време в дробовете си с Любов. Това ще правите три пъти на ден, по 10–15 минути. Дишайте с радост и с Любов, с лице засмяно, изправени. Гръбнакът ви да образува успоредна линия с правата, която съединява центъра на слънцето с центъра на земята. Гърдите напред, изпъчени, а не хлътнали навътре. Това са елементарни правила за дишане, които трябва да се спазват, за да бъдете здрави и добре разположени. Като дишате правилно, вие се свързвате с ритъма на природата и се укрепвате по дух и по тяло.

   Упражнение за дишане: Ръцете се изнасят настрана бавно, като се поема дълбоко въздух; после се издигат нагоре, а въздухът се задържа. Ръцете над главата, бавно спущане на ръцете надолу, като се издишва бавно.